Времето за Христовото пришествие,

доказано по петнадесет

различни начина

 

от Уилям Милър

 

Той предсказа, че Христос ще се завърне между 21 март 1843 год. и 21 март 1844 год. Той не определи деня 22 октомври, но го прие. След като през 1843 и 1844 год. неговите предсказания не се изпълниха, той се отказа от всичките дни, които беше определил, като фалшиви и призна, че движението от 1844 год. няма никаква връзка с пророчествата. (Виж Енциклопедия на Църквата на адвентистите от седмия ден, стр. 889-891)

 

Уилям Милър (1782 – 1849)

 

Изповедта на Милър

 

„Това беше времето, когато ние очаквахме личното завръщане на Христос и ако продължим да се борим, за да докажем, че не сме били сбъркали, ще бъде нечестно. Никога не трябва да се срамуваме, да признаем откровено грешките си. Аз не се доверявам на нито една от новите теории, които се зародиха от това движение, а именно, че Христос е дошъл в това време като Младоженеца, че вратата на спасението е затворена, че вече няма спасение за грешниците, че това е било времето на затръбяването на седмата тръба или че е имало изпълнение от какъвто и да е вид.” (History of the Advent Message, p. 410, 412).

 

Честността на Милър съпоставена с тази на

Елън Уайт

 

Милър изповяда грешката си и отказа да приеме не Библейски учения, които се зародиха от адвентното движение. Той отхвърли ученията, че Христос е дошъл като Младоженец, че вратата за спасение е затворена за света и че вече няма спасение за грешниците, докато Елън Уайт, Джеймс Уайт и Джзеф Бейтс продължиха да проповядват тези фалшиви доктрини след 1844 год.

 

Милър доказа по петнадесет различни начина,

че Христос ще се завърне в 1843 год.

 

Милър сгреши петнадесет пъти. Той изкриви местата в Стария и Новия завет, които говореха за определени времена, за да достигне до годината 1843. Много видни и образовани пастори в неговото време се опитаха да му покажат къде греши, но той отказа да ги послуша. Опитайте се да не осъждате г-н Милър, след като прочетете неговите петнадесет начина за доказване на годината 1843, тъй като той не беше обучен в теология, но беше честен и искрен.

 

История на вярващите във Второто пришествие

 

Времето доказано по петнадесет различни начина

 

  І.   Аз го доказвам, чрез времето дадено от Мойсей, в двадесет и шестата глава на Левит, че Божия народ ще бъде в плен на царствата на този свят или във Вавилон, буквален и мистичен, като седем пъти не могат да бъдат разбрани като по-малко от 7 Х 360 обиколки на земята около оста си, правейки 2520 години. Аз вярвам, че това започна във времето описано в Ерем. 15:4: „И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света Поради Манасия, син на Юдовия цар Езекия, По причина на това, което стори в Ерусалим.” и Исая 7:8: „Защото главата на Сирия е Дамаск, а глава на Дамаск, Расин; И вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така щото да не е вече народ, - когато Манасия беше отведен в плен във Вавилон и Израел вече не беше народ – виж хронологията във 2 Лет. 33:9: „Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.” – в 677 год. преди Христос. Сега извадете 677 от 2520 и ще получите 1843 год. след Христос, когато наказанието на Божия народ ще свърши. (Виж Miller's Lectures, p. 251.)

 

ІІ.   Доказано е с типологията на годината за опрощение. Виж Втор. 15:1-2: „В края на всяка седма година да правиш опрощаване. И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си; да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.” Също така с Ерем. 34:14: „В края на всеки седем години пускайте всеки брата си евреина, който ти се е продал и ти е слугувал шест години, - да го пускаш на свобода от тебе. Но бащите ви не Ме послушаха, нито приклониха ухото си.” Чрез тази типология ни се казва, че Божия народ ще бъде освободен от тяхното робство и пленничество, след като са отработили седемте си пророчески години. 7 Х 360 години е равно на 2520. Започвайки с плена на Израел и юдейския цар, Манасия, в 677 год. преди Христос, времето трябва да завърши в 1843 год., когато Божия народ ще бъде освободен от всякакво робство и пленничество. (Виж Second Advent Library, No. 14.)

 

ІІІ.  Също така то е доказано със седемте години на война на Сион с нейните врагове представено в Езек. 39:9: „И ония, които живеят в Израилевите градове, като излизат, ще кладат огън с оръжията, които ще им служат за гориво - щитовете и щитчетата, лъковете и стрелите, сулиците и копията; ще кладат огън с тях седем години; така, щото няма да носят дърва от полето, нито ще отсекат от гората, защото ще кладат огън с оръжията; и ще оберат ония, които са ги обрали, и ще оголят ония, които са ги оголили, казва Господ Йехова.” Божия народ щеше да се сражава с враговете си, обирайки тези, които са ги обрали и оголвайки тези, които са ги оголили в продължение на седем години, пророчески години, което се равнява на 2520 обикновени години. Започвайки както преди, когато Вавилон започна да ги ограбва, и когато те, чрез огъня на истината започнаха да изгарят оръжията на своите врагове, в тази морална война, която ще завърши в 1843 год. (Виж Miller's Life and Views, p. 69.)

 

ІV.   Също така е потвърдено чрез знака на съботата в Изх. 31:13-17: „Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.  Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си. Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.” Също така с Евр. 4:4, 9-11: „Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела"... „Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка.  Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.  Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.” Както Бог твореше в продължение на шест дни старите небе и земя и се почина на седмия, това също така е знак, че Христос ще се труди в продължение на шест дни в създаването на новото небе и новата земя и ще си почине на седмия. Колко дълъг е един ден за Господ? Петър ни казва във 2 Петр. 3:8: „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.” Тогава ако хиляда години са като ден за Господ, колко дълго Христос е работил, за да създаде новия свят? Аз отговарям, ако позволим на Библията, да представи хронология, ние ще открием, че тази година, 1843, е годината, в която годините от падането в грях на Адам ще приключат. След това, прототипната събота от 1 000 години ще започне. Откр. 20:6 казва: „Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.” (Виж Life and Views p, 157.)

 

V.  Ние можем да я потвърдим с типа на юбилейната година. Лев. 25:8-18.

Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години, сиреч, четиридесет и девет години, тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя. И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си. Петдесетата година да ви бъде юбилейна година; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе. Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него. В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си.И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате едни други; но според числото на годините след юбилея да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава. Според колкото са по-много годините, ще повишиш цената му, и според колкото са по-малко годините, ще понижиш цената му; защото той ти продава според числото на плодосъбиранията. Да се не онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Иеова вашият Бог. И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята.” Ако можем да покажем някакво правило, ние можем да намерим прототипа и можем да кажем, кога Божия народ ще се завърне в наследството на изкупеното притежание и спасението на техните тела, а триумфа на юбилейната година ще провъзгласи свободата, славната свобода в цялата земя. За да направим това, трябва да обърнем внимание на реда на съботите. Седем съботи трябва да бъдат изпълнени. Съществуват седем вида съботи, като всяка от тях притежава числото седем. 

 

Юдеите пазеха шест съботи, ако те бяха пазили седмата, те щяха да бъдат направени съвършени без нас, но те нарушиха седмата. Юдейските съботи бяха:

 

1.      Седмият ден. Изх. 31:15.

2.      Петдесетият ден. Лев. 23:15-16.

3.      Седмата седмица. Втор. 16:9.

4.      Седмият месец. Лев. 23:24-25.

5.      Седмата година. Лев. 25:3-4

6.      Седем пъти по седем години и петдесетата юбилейна година.

7.      Седем пъти, по седем юбилейни години, петдесет юбилейни години ще ни доведат до завършена или съвършена събота – великата юбилейна година,. така че 49 Х 50 = 2450 години.

 

Явно е, че юбилейни години не бяха спазвани след царуването на Йосия, последния Богобоязлив цар на Ерусалим, който опази Божиите заповеди и Неговите постановления. Царуването му завърши в 607 преди Христос. Виж 4 Царе 23;  2 Лет. 35 – 36 глава и Ерем. 22 глава. След това юдеите никога не пазиха, нито можеха да пазят годината на отпущане или юбилейната година, тъй като те не бяха пазили 21 юбилейни години и им липсваха 28 години, за да достигнат до великата юбилейна година.

 

Сега земята трябваше да остане запустяла, а Божия народ живееше в земята на техните врагове. Лев. 26:34. Колко дълга е юбилейната година от юбилейни години? Отговор, 49 пъти по 50 години, което се равнява на 2450 год. Кога започнаха тези години? Когато юдеите престанаха да ги пазят в края на царуването на Йосия в 607 год. преди Христос. Извадете 607 от 2450 и ще получите 1843 год., когато юбиейната година от юбилейни години ще дойде. (Виж Sec. Adv. Lib., No. 14.)

 

VІ. Аз я доказвам чрез Осия 6:1-3: „Дойдете, да се върнем при Господа; Защото Той разкъса и Той ще ни изцели, Порази и ще превърже раната ни. Подир два дни ще ни съживи, На третия ден ще ни въздигне; И ще живеем пред Него. Да! нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме; Той ще се появи сигурно, както зората, И ще дойде при нас, както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята.” Това пророчество е за двата дни на Римското царство, неговата императорска, царска и папска форма, с неговите големи железни зъби, разкъсващи и преследващи Божия народ. Третият ден е същия както Откр. 20:6: „Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.”, когато Божия народ ще живее с Него. „живеят и царуват с него хиляда години”. Ако тогава третия ден е хиляда години, тогава другите два дни са със същата дължина. Кога започнаха двата дни? Отговор: Когато юдеите сключиха съюз с римляните, виж Осия 5:13: „Когато Ефрем видя, че боледува, И Юда видя раната си, Ефрем отиде при асириеца И Юда прати до цар Ярива; Но той не може да ви изцели, Нито да излекува раната ви.” Дан. 11:23: „И след като сключи с него съюз ще постъпва измамливо; защото ще възлезе и ще преодолее само с малко люде.” 1 Мак. 8 – 9 глава Този съюз беше потвърден и подписан, гръцкото царство да владее над Божия народ 158 години преди Христос. Прибавете 158 към 1842 и получаваме 2 000 години или два дни, както казва Петър: „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.” 2 Петр. 3:8. Света застана неподвижен след падането на човека в грях за 2 000 години по времето на патриарсите, 2 000 години под Асирийското, Вавилонското, Мидо-Персийското и Гръцко царство и 2 000 години под Рим, езически, папски и царски. (Виж Sec. Adv. Lib. No. 3, p. 45.)

 

VІІ. Аз мога да го докажа чрез дължината на видението, което Данаил видя (8:1-14) за овена, козела и малкия рог, за което на Данаил беше казано, че ще продължи 2300 дни. Дан. 8:13-14. „Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани? И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.” Седемдесет седмици бяха отсечени от това пророчество и изпълнени в годината на Христовата смърт. Дан. 9:20-27. Седемдесетте седмици или години, ще бъдат отсечени от 2300 дни. Като превърнем тези дни в години, 490 от тях бяха изпълнени в 33 год. след Христос, и остават 1810 години до изпълнението на видението, което прибавено към 33 ни завежда до 1843 год., когато Божието светилище ще бъде очистено и Божия народ оправдан. (Виж Miller's Lectures, p. 73.)

 

VІІІ.  Може да бъде доказано с Дан. 12:6-7: „И единият рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса? И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.” Зададен е въпроса: Колко дълго ще бъде времето до края на тези чудеса? „Тези чудеса” се отнася за възкресението. Вижте втори и трети стих: „И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.” Отговорът, който ангела дава на Данаил е, че ще бъде до време, времена и половин време и когато той завърши с разпръсването на Божия народ, всичко ще бъде приключено. Езек. 12:10-15: „Кажи им: Така казва Господ Иеова: Това пророчество наложено на тебе се отнася до княза, който е в Ерусалим, и до всички от Израилевия дом, между които са и те. Речи: Аз съм знамението за вас, Както сторих аз, така ще стане с тях; В преселение, да! в плен ще отидат. Князът, който е между тях ще дигне товар на рамена На мръкване, и ще излезе; Ще прокопаят стената, за да изнасят през нея вещите му; Ще покрие лицето си за да не види земята с очите си. Аз обаче ще простра мрежата Си върху него, И ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон в Халдейската земя; Но няма да я види, при все че там ще умре. И ще разсея към всичките ветрища Всички, които са около него да му помагат, И всичките му полкове; И ще изтегля нож след тях. И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по разни страни.” Ерем. 15:4: „И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света Поради Манасия, син на Юдовия цар Езекия, По причина на това, което стори в Ерусалим.” Разпръсването започна, когато Израел беше разпръснат от Езархабон и когато царя на Юда, Манасия, беше отведен в плен във Вавилон в 677 год. преди Христос. По този начин те продължиха да са хората, разпръснати по света от земните царе, докато избягаха в пустинята в 538 год. след Христос, което прави 1215 години. Те останаха в пустинята време, времена и половин време, което започна в 538 год. след Христос и продължи до 1798 год. Тогава земните царе имаха сила и време, времена и половин време бяха изпълнени след 45 години, които са остатъка от 1215 години и това прави 1260 години под владичеството на народите или царете, и завършва в 1843 год., която е пълнотата на времето. Еф. 1:7, 10: „в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,... за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно.” Това е времето, когато Божия народ, юдеи и езичници, няма да бъде повече разпръснат, но събран в едно тяло, в Христос. (Виж Sec. Adv. Lib. No. 6, p. 45.)

 

ІХ. Може също да бъде доказано чрез Дан. 12:11-13: „И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни. Но ти си иди, догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.”  Числото 1335 дни, е от отнемането на всегдашната жертва от папския Рим. От 508 год., издигането на папския Рим и управлението на папството, е 1290 дни, което време беше изпълнено точно в 1290 год. и завършено в 1798 год. Това доказва, че 1335 дни са години, и че Данаил ще застане в наследството си в 1843 год. За текст доказващ това виж, Дан. 11:31: „И от него ще се подигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната жертва, и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение.” 2 Сол. 2:6-8: „И сега знаете, какво Го възпира, да не се открие в своето си време. Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;  и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си.” Йов 19:25: „Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята.” (Виж Millers Lectures, p. 100.)

 

Х. Също може да бъде доказано от думите на Христос в Лука 13:32: „И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.” Тези два дни, в които Христос изгонва бесове и лекува, са същите както двата дни в Осия в края, на които дявола ще бъде вързан и ще бъде хвърлен в пропастта и затворен там. Това ще отнеме 2 000 години от времето на римската сила. Откр. 12:9: „И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.” След това Божия народ ще бъде очистен. Откр. 20:6: „Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.”

 

Това време започва с „големия змей” от Откр. 12:3-4: „И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.”  Това управление ще повлече след себе си една трета от времето, през което злите сили ще имат сила над земята, което са 6 000 години и в

7000 година Христос ще приеме царството със Своите светии в съвършено благословение.

 

Тази власт на змея над светиите започва когато съюза с него беше сключен, 158 год. преди Христос и ще завърши в 1842 год. тогава ще започне третия ден, в 1843 год. (Виж Sec. Ad. Lib. No. 3, page 61,)

 

ХІ.  Тръбите са също откровение за време. Виж Откр. 9:5: „И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.” Тези пет месеца започнаха, когато турците започнаха да нападат гръцките територии. Според Гибон, това стана в 1299 год., на 27 юли. Пет месеца, са 150 години, 5 Х 30 = 150. Краят на тази тръба беше в 1449 год. След това засвири шестата тръба и трябваше да свири в продължение на 391 години и 15 дни, както се казва в Откр. 9:15: „И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.” и завърши на 11 август 1840 год. След това започва седмата тръба и завършва с пълнотата на времето. Откр. 10:5, 7: „А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,... но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.” Синхронизирайте това с Дан. 12:7. Вижте част седма, където е показано, че свършва в 1843 год. (Виж Miller's Lectures, p. 190.)

 

ХІІ.  Може да бъде доказано с двамата свидетели, които са облечени във вретище в продължение на 1260 години. Виж Откр. 11:3: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет, дни облечени във вретища.” Това време започна с папството в 536 год. и завърши в 1798 год., по което време Библията беше забранена за обикновените хора във всичките страни, в които папството имаше власт, докато законите на папската йерархия бяха отменени и беше дадена свободата на папските владения в 1798 год. След това остатъка се синхронизира с тръбите. Виж Откр. 11:14-15: „Второто горко премина; ето, иде скоро третото горко. И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.” Краят е в 1843 год. (Виж Miller's Lectures, p. 190.)

 

ХІІІ.  Може да бъде доказано с Откр. 12:6, 14: И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни. И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея.” Очевидно е, че църквата сега не е в пустинята, защото ако беше така, тя трябваше да е била там и в дните на апостолите. Днес тя се радва на много повече свобода всред народите, отколкото когато и да е било, когато благовестието е било проповядвано. Много ясно е, че през изминалите векове истинската църква е била преследвана всред народите, които произлязоха от римската империя. Църквата беше прогонена в пустинята, където беше предадена на силата на папата. Дан. 7:25: „Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.” Това стана в 538 год. след Христос и тя беше в пустинята до 1798 год., когато беше възстановена свободата в папските територии. Този период също хармонизира с този на свидетелите и тръбите. Сравнете с Откр. 9:15: „И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.” Сравни също с Откр. 12:10: „И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.” (Виж Miller's Lectures, p. 20.)

 

ХІV.  Може да бъде доказано с Откр. 13:5: „И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.” Времето започва както в предишното доказателство, когато Юстиан даде сила на папата в 538 год. и продължи, докато папата беше отведен в плен и неговата власт анулирана в 1798 год. Вижте десети стих: „Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите.”  Този звяр е същата сила, както малкия рог в Дан. 7 и съвпада по време с Данаиловата „мерзост на запустението” или „това учудване”. Сравнете Дан. 11:31 и 12:2 с Откр. 13:3-8 и естествено неговата сила е унищожена с неговите „издигания” и 1290 год. Тогава Дан. 12:12: „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни” ни отвежда до 1843 год. (Виж Miller's Lectures, p. 77.)  

 

XV. То може да бъде доказано чрез числото в Откр. 13:18 „Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест”, когато това число е свързано с Дан. 12:12, както цитирахме по-горе. Текста показва числото на годините, през които Рим ще съществува под богохулната глава на езичеството, след като беше свързано с Божия народ чрез съюз. Започвайки от 158 год. преди Христос, прибавете 666 години, и това ще ни доведе, до годината 508 след Христос, когато дневната жертва е била преустановена. След това прибавете годините от Дан. 12:12, 1335+508=1843 година, когато звяра и неговия образ, ще бъдат измъчвани в присъствието на светите ангели и Агнето. Виж Откр. 9:12: „И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.” (Виж Miller's Lectures стр. 76.)

 

Няколкото различни начина на пророческата хронология доказват, че края е в 1843 год. Какво е това, което се намира във всичкото това пресмятане на времето, което дава правото на някои хора, за толкова безчестна злоупотреба и очерняне, каквото беше отправено към мен от амвона и пресата, от редактори и свещениците, от невярващите и хулещите, от пияниците и комарджиите? Всички тези станаха приятели с единствената цел да разпръсват клевети и да говорят неверни неща относно мен, за това, че представям моите искрени убеждения за тези неща. Ако хората вярват, че тези неща не са истина, защо са толкова разярени и непрекъснато ме обвиняват? Какво мога да направя? Аз не мога да направя истина или лъжа. Защо изявени проповедници показват толкова много гняв и злоба? Защо ме наричат пророк с такива подигравателни термини, започвайки от д-р Браунли и стигат до Джон Даулинг? Единственото нещо, което направих е да покажа на света мнението си относно тези пасажи. Те правят същото както мен, показват своята вяра чрез делата си, те могат да направят същото, ако пожелаят. Нека всеки да бъде напълно убеден в своя ум, така че нека те да говорят.

 

Но тези мъже не само показват гняв, но изкривяват моите думи и идеи. Истината направена ли от такъв материал, че да се нуждае от лъжа, за да я подкрепя? Ако те нямат по добра основа за своята религия, която те показаха в своите дебати по този въпрос, аз бих казал, че те са застанали на стража, за да се противопоставят на завръщането на Христос по същия начин, по който невярващ или пияница ще се противопостави. Те не са готови.

 

Аз ще препоръчам на всички да спрат със своите открития, да вземат този малък трактат и да започнат са сравняват текст с текст, пророчество с история и да видят, дали няма вероятност, че аз може би съм прав и дори ако такава вероятност съществува на скалата от едно до десет, нека бъде така, след което ще бъде много важно да се занимаваме с интереса на нашата душа и вечността. Трябва да отблъснете от вас тези, които казват, няма опасност, вие дължите тази справедливост на вашата душа, бъдете глухи за тези, които ви успокояват с думите „мир и спокойствие”.

 

Кое е този, който ще бъде изненадан от този ден, както от крадец? Със сигурност няма да са тези, които го очакват. 1 Сол. 5:4; Евр. 9:28. Кой ще бъде унищожен, когато деня дойде? Тези, които са връхлетени, като от крадец. 1 Сол. 5:3; Мат. 24:50; Откр. 16:15. Вие задавате въпроса: Всички, които не очакват деня Му, ще бъдат ли унищожени? Аз отговарям: Много текстове в писанията говорят за това. Аз не съм техния съдия. Само Бог знае, какво ще стане с тях. Тези, които бяха готови влезнаха с него, след което вратата беше затворена.